Някъде там, от другата страна на планетата, пастор Рой Малпас от Манила, сяда и праща имейл. 

“Апостол Георги Бакалов, казвам се пастор Рой. Искам да те поканя да дойдеш във Филипините…” 

Когато получих този мейл, нещо в мен трепна и не ми позволи да натисна бутона за изтриване. По онова време уеб сайта на интернационалното ми служение привличаше по дузина такива мейли на месец от пастори от бедни страни. Те всички звучаха по подобен начин: покани за посещение, описания за това колко нужди имат, заявки да станат “клонове” на моята организация и т.н.
Лично за себе си взех решение, че това не е начина по който Бог ще ме свърже с някой, ако наистина Той ще ме свърза с някой. Не и чрез имейл. Реших, че хората и служенията, с които аз ще се свързвам, ще са хора, които ще трябва да видя лице в лице; хора, с които по някакъв начин ще се пресекат пътищата ни.
Но този имейл беше различен. Нямаше молба за финансова помощ, нямаше отчаяние и самосъжаление. Пастор Рой ми благодареше за статиите в сайта и ме питаше дали има още материали, които да му помогнат за неговото развитие като пастор. Звучеше оптимистично и не като някой, който чака някой са му даде нещо, за да предприеме действие. Това ме заинтригува. Усещаше се различно и истинско.
Препратих мейла на моя приятел Крис Хайнц и го помолих да влезе в контакт с пастор Рой и да научи повече за този човек.
За мое учудване, Крис влезе в контакт с Рой и започнахме да научаваме различни неща за неговата дейност в Манила. Оказа се, че пастора и неговата съпруга Евелин, служат на едни от най-бедните и нуждаещи се, не само в Манила, но сигурно и по света.
Освен църквата, която водят, те хранят и се грижат за около 120 деца от най-бедните квартали на Манила. Деца, родени и израстващи в екстремна бедност, или без родители или само с по един родител. Но преди всичко – гладни деца. Гладни за комат хляб, но гладни и за Божието слово и любов.
Така започна един процес на свързване с пастор Рой и неговото служение. Започнахме да ги подкрепяме финансово. С постоянни мейли и връзка по Скайп, можехме да видим как Рой и Евелин упорито преследват целите, които Бог им беше дал – основаване на нови църкви и храненето на още повече сираци. През 2013 година той и жена му дойдоха от Филипините в Мянмар, където с Крис ги срещнахме за пръв път. Бях толкова благословен най-накрая да мога да прегърна тези прекрасни хора!
Междувременно Крис Хайнц и жена му осиновиха две сирачета от Филипните. Осиновителния период трая около 3 години, но те са вече едно семейство, заедно с дъщеря им Ейжа (Asia). Така връзката на моя приятел Крис с тази страна се задълбочи още повече. Той и семейството им са били там вече четири пъти. Аз – никога.
В началото на тази година пастор Рой отново ни покани. Служението му се разраства. Той е готов да започне Библейско Училище. Работи заедно с още пастори за достигането на нови градове за Божието Царство.
И така, след шест години свързване, съм готов да посетя тази страна и да се свържа още по-дълбоко с Рой и Евелин, тези тихи герои на вярата.
Ще служим на сираците, ще бъдем част от евангелизация и започването на нова църква в нов град, ще насърчим няколко стотин пастора на специално организирана конференция.
Ако четеш тези редове и желаеш да докоснеш Филипините, можеш да направиш това по много лесен начин.
1. Чрез молитва 
Крис и аз имаме нужда от твоята молитвена подкрепа! Бог ни е дал убеждението, че това е правилното време да направим това пътуване. Не мога дори да започна да описвам какви трудности трябваше лично аз да преодолея, за да приема поканата и да реша да служа там по това време. Но Бог е верен! Той е отворил вратите и ние го следваме във вяра. Вярваме, че когато сеем семе в нивата на някой друг, ще жънем жетва на нивата, която е поверена на нас.
Моля ви да се молите за:
– успешни полети
– физическо здраве и протекция от болести, паразити и зарази
– изливане на Святия Дух по време на служението на децата, пастори, евангелизацията
– знание как да послужим на Божиите цели за неговото дело в тази нация
2. Чрез дарение 
Можеш да направиш дарение, което ще ни помогне да покрием разходите по това пътуване, ще ни даде възможност да донесем неща, от които се нуждаят “децата на Рой и Евелин”, както ги наричат хората там – четки за зъби, всякакви тоалетни принадлежности, тениски, библии на местния език тегало.