Днешните безбожни, корумирани политически елити биха искали да ни убедят, че работа на Бог е само да се занимава с неща, засягащи религията, литургичното, и теологичното. Те се опитват да сложат разделителна граница (и то голяма и непробиваема) между държавата, политиката и законотворството от една страна, и духовността (вярата) от друга. Но истината е, че Бог ни е дал свободна воля, която засяга всичко в живота, както на лично и духовно ниво, така и на обществено.

Институционалната Църква (независимо от деноминациите) и държавата трябва да са отделени, тъй като държавата не може да управлява църквата и църквата не може да използва държавата за своите цели. Но няма и не може да има закон, който да разделя държавата от съвестта и морала. А съвестта и моралът, драги читателю, не са резултат от еволюция, те са израз на Божието естество: моралът, който е синтезиран в Десетте Моисееви Заповеди и съвестта, вътрешното отсъждане, което ни държи отговорни спрямо Божият морален закон. Така е било за хиляди години и всеки опит да се създаде някакво ново, псевдо-просветено, уж модерно общество, което отрича моралният кодекс на Бог и отговорността, която имаме всички ние към него, а стъпка назад към безбожие и примитивизъм. Всъщност най-голямата нужда днес е духовното просвещение, което е и причината да пиша и говоря на тази тема.

Държавата и законите отразяват нас, хората, и нашите ценности и убеждения, а не обратното. Колкото повече едно общество възприема моралът, който ни дава Библията, толкова по-почтенни можем да очакваме да бъдем самите ние, както и властимащите, които са избрани да представляват народа на ниво местно или национално.

Бог ни е създал в Своя образ и подобие, което включва и свободната ни воля.

Как така се оказва, че толкова много хора имат свободна воля, но изживяват целия си живот като несвободни?

Фокусът на този пост не е толкова теологически , не се отнася до спасението на душата и изборите, които всеки от нас може и трябва да направи в това отношение. Тези десет свободи, които произлизат от свободната воля, дадена ни от Бог, засягат човешкия живот като цяло – свободата да живеем на земята като независими личности, които са част от свободно общество. А свободното общество, от своя страна, е основата на една свободна страна (нация).

Осъзнаването и приемането на факта, че имаме свободна воля, заедно с властта и отговорностите, които произлизат от това, може изцяло да преобърне представите ни за живота.

Чували сте за Десетте Заповеди, нали?

Ето сега малко повече за Десет Свободи, които произлизат от факта, че Бог е дал свободна воля на всеки от нас поотделно, а от там и на обществото като цяло. (Запис от аудио подкаст на същата тема, можете да чуете тук.)

1. Свободата на вярата

В този век на светски хуманизъм за много хора вярата в Бог е признак едва ли не на ниска култура, суеверие или слабохарактерност. Едва ли не, не е възможно да си образован и да вярваш в тези “глупости”. Ако се дръпнем малко назад обаче и се разгледаме историята на човечеството от една по-голяма переспектива, напълно възможно е да стигнем до различни заключения.

Свободата на вярата например е била интегрална част от създаването и оформянето на днешната християнска цивилизация, включително на историческите промени, известни ни като Реформацията от средните векове, Ренесанса и Просвещението.

Вярата в Бог е била интегрална част и от етоса, мотивацията и културата на българските възрожденици от 18-ти и 19-ти век.

Отстъпването от християнските ценности и вяра не е довело (например Западния Свят и цивилизация) до нищо добро – може да се каже, че има дори директна корелация между настъпването на агностицизма, атеизма и светското в обществото, от една страна, и неморалността и деградацията, от друга.

Което и да е обществото, включително традиционно свободните такива, ако загуби свободата на вярата – правото на хората да вярват в Бог, то губи и основната свобода, която Бог е дал на всички хора и без която никое общество не може да бъде етикирано като свободно.

2. Свободата на словото

Този вид свобода се отнася до правото ни да говорим нашите убеждения свбодно – на закрито, открито, чрез речи, писане, медийни предавания и всякакъв възможен вид медиум. Как може в едно общество да има свобода на вярата, ако няма свобода на словото? Виждате ли, свободата е такава, че не може да се разпокъсва, както на някой му се иска. Отново подчертавам това, че всички тези свободи са свързани, нещо, което безбожните или в някои случаи антихристиянски елити не харесват, не искат и ще направят всичко възможно да осуетят.

3. Свободата хората да се организират

Не може да се каже, че в едно общество има свобода на словото и вярата, ако в него хората нямат право да се организират. Било то като верски общности (църкви) и да се самоуправляват, както тяхната вяра и разбирания ги водят, или да се организират като асоциации, сдружения, клубове или политически партии, става дума за свободата на организиране.

4. Свободата да се самозащитим

Тази свобода може би трябва да е първа, но изреждайки 10-те вида, аз не установявам непременно някакъв лист с приоритети, нито мисля, че такъв е непременно нужен или задължителен. Но като са замисли човек, правото на живот, включително правото да се самозащитиш, е може би най-фундаменталното от всички други, по простата причина, че ако не си жив… нито едно от другите права не те ползва, нали така? 🙂 Свободата да се самозащитим би трябвало да включва всички средства, винаги и навсякъде, ако наистина ще имаме въобще това право.

Полицията и армията са органите на държавата, те имат за цел поддържане на реда в дадено общество. Няма обаче закон, който да държи полицията отговорна за което и да е убийство, просто защото тя не би могла да реагира на всяка ситуация. Следователно, най-логичното е всеки да може да се защити сам, когато и където и да е, включително чрез гарантиране на правото на свободно закупуване, притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие от гражданите. Всеки би трябвало да може да защити себе си, семейството си, когато, където и по какъвто и да е начин.

5. Свободата да притежаваме имущество

Свободата да притежаваме имущество и активи е основна за едно независимо общество. Това е икономическата свобода, която е двигател на всяка национална икономика. Покажи ми бедна страна и аз ще ти покажа твърде голямата намеса на държавата и твърде ограничената свобода на предприемачество, включителното правото на притежание на собственост.

6. Свободата на придвижване

Всеки е свободен да избере да живее където поиска. Хора, които се оплакват от квартала, в който живеят, от града или от страната като цяло, имат избора да се преместят да живеят където решат. Много хора не са приели мястото, на което живеят като собствен избор и това поражда всякакви неадкватни линии на мислене, възприятие и поведение. Всяка истинска мечта е обръзана с дадено място. Ако мечтите ти са в противоречие с мястото, в което си избрал да живееш, или са просто фантазии, може би трябва да си смениш местоживеенето.

7. Свобода от несправедливости

Всяка свободна личност, по закон Божий и човешки, е невинна до доказване на противното. Това е изключително важен фундамент на свободното общество, имайки предвид склонността на хора да обвиняват един или друг за нещо, което не е извършил. Има социална страна на този проблем, има и правна. Всеки, който реши да обвини някой в неправомерно деяние, трябва или да е готов да предостави доказателства и да подкрепи обвинението си, или ако няма такива, да не разпространява слухове и клевети. В Библията има множество заповеди да не се клевети и злослови, понеже името на един човек е най-ценният му актив и веднъж опетнено, е почти невъзможно да бъде възстановено. Като потърпевш от пост-комунистическата система в това отношение, мога от първа ръка да ви кажа, че опетняването на името е едно от най-болезните злосторства, които съществуват въобще.

8. Духовна свобода

Под термина “духовност” могат да се разбират много неща, основно свързани със стремежа на човек към Бога. Но аз използвам тук този израз в друг смисъл. Става дума за свобода от нечисти духове. Нека това не плаши невярващите между нас. Както те очакват никой да не се плаши от това, че са невярващи, така и ние вярващите можем да поискаме същото разбиране. Ще каже някой: “Защо да се плаша от невярващите?” Ами ако един човек не вярва в Бог, това означава, че не вярва и не приема 10-те Божии заповеди, моралният кодекс на християнската цивилизация. Значи какво спира този човек, който е избрал, не Бог, а сам той да си определя кое е грешно и кое правилно, в даден момент да реши, че аз съм проблем за него и да ме нападне и унищожи, например? Някои от вас сумтят, като чуят тези логически размишления, но не може да се отрече логиката, нали? Ето виждате ли, нещата с вярата и неверието са сериозни и опират до живот и смърт.

Нечистите духове опресират нас, хората, понеже това е тяхната работа и естество. Не знаем много за нечистите духове, но знаем, че ги има и че като вярващи можем да сме свободни от демони в името на Исус. Това е важна свобода, за която може много да се говори.

9. Емоционална свобода

Много хора не осъзнават доколко умът и емоциите ни “транслират”, или иначе казано “превеждат” света около нас и всъщност начинът, по който се чувстваме и нещата, които мислим, стават обективна реалност за нас, а не непременно обективната реалност.

Емоциите и мисленето ни могат да са доста пострадали от всякакви травми и фактори. Това води до нездрави личности, които компенсират, някои за цял живот дефицитите, които се установяват в тях, следствие от емоционална или умствена травма или обременяване.

10. Социална свобода

Социалната, или културната свобода, е атмосферата, която се оформя на ниво отвъд законите. Това е климатът, в който правим бизнес, развиват се нашите кариери, действат училищата, обслужват ни в магазина; начинът, по който звучат и изглеждат медиите.

Културата може или да предразполага към по-голяма обективност и свобода на израза на отделната личност, или не. Може да е жестока и дискриминативна към даден човек или група от хора, или може да е по-толерантна. Всеки, който е пътувал и живял по света, ще ви каже, че един и същи човек се усеща различно като личност в отделните страни и общества, поради специфичния за страната социален или културен контекст. В едно уважаващо себе си свободно общество съществува респект към личността, към нейните изяви, грешки и постижения.

Опитах се накратко да ви нарисувам картината на едно общество, в което хора със свободната си воля са избрали да живеят свободно и отговорно, да изградят за себе си свят живот, а от там и в обществото, където живеят. Опитах се да го направя по най-лесния и разбираем начин, и от гледната точка на библейския мироглед, не непременно като религиозен фанатик, който иска да обърне всички към своята вяра днес и сега, но осъзнава, че всеки човек има своя процес и това е напълно в съответствие с разбирането на Библията за свободното общество.

Сигурен съм обаче, че пропускам неща. Едно, понеже не съм толкова умен или знаещ, второ – понеже целта е да съм кратък и да маркирам една по-голяма картина, без да се губя в детайлите.

Основно исках да предизвикам всеки да се замисли за валидността на библейското разбиране и за връзката между свободната воля и изборът да живеем като свободни хора, хора, които създават свободолюбиви деца и семейства, които, от своя страна пък създават свободолюбив народ, страна и общество.

Ще се радвам да чуя мислите на тези от вас, които имат да добавят нещо по темата.

Георги Бакалов

Обединяващ апостол
Апостолска Реформирана Църква, АРЦ