Силата на съгласието в местното събрание

agreementБиблията говори за два вида съгласие:

  • събранието на праведните
  • събранието на нечестивите

Нечестивите:

  • Вавилонската кула
  • Ваалам

    ‘изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката <Евфрат>, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене; Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет. ‘ Числа 22:5-6

Праведните:

  • Исус Навиев и Халев
  • Неевмия
  • 12те апостола
  • Ап. Павел и Тимотей

“Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.“ Мат. 18:19

Време е да говорим за същинския смисъл на поучението на нашия Господ и Месия – силата на съгласието.

Думата „съгласие“, употребена тук, в Писанието, е думата „симфонео“, от която произлиза съвременната дума „симфония“. По времето на Исус симфоничната музикална форма обаче не е съществувала. Каква е тогава идеята и защо тази дума се използва, за да обозначи симфония днес?Думата е съставена от две самостоятелни такива: „сун“, което означава заедност, един до друг, акомпаниране, със и „фоне“, което означава глас, реч, език, сходно, паралелно звучене, реч, говор.

А преди да има сходна реч, говор и език, явно трябва да има сходно мислене.

Адам Смит в своята гениална книга „Богатството на народите“ (която докато не започе да се преподава в българските университети, нямаме основание да смятаме, че някой в България има сериозно намерение да образова младите хора относно основните икономически, философски и социални истини на свободното капиталистическо общество, или „капитализма“), обръща специално внимание на способността на хората да се договарят.

Животните не могат да се договарят, дори понякога да изглежда сякаш заедно следват някакъв план. Те просто действат инстинктивно – така, както Създателят ги е „програмирал“.

Никой не е видял едно куче да донесе кокал на друго куче и да се договорят да го замени за играчката на другото куче, например.

Хората обаче могат да се договарят. Всеки е отговорен да открие и развие някакви умения, които могат да бъдат приложими по начин, по който помага на някого, така тези умения могат да бъдат оценени.

Адам Смит говори за това, че хлебарят пече хляб не в името на това да покаже добрина към ближния си, а за да замени хляба за дадена парична стойност, и след това да реши как по най-добър за него начин да замени парите си за нещо, което някой друг предлага на пазара и от което хлебарят има нужда. Може би нови прозорци или нова лампа, или нещо друго.

Свободният пазар позволява на хората да имат такива разменни отношения, които са форма на договаряне, и от там съгласие. Всеки редовен клиент е някой, който се е съгласил с предлагащия продукта или услугата, че това, което се предлага, е именно онова, от което той/тя се нуждае, и то на тази цена.

В Матей 18 глава Исус говори за взаимоотношенията между вярващите в Него хора, свързани в една общност, обикновено наричана „църква“ според езика и преводите на традиционните християнски учения.

По-правилната дума би била „събрание“ или дори „управително тяло“ тъй като гръцкият термин „еклесия“ не означава просто хора, събрани на едно място, а именно имотните граждани на един полис в Древна Гърция, които са се събирали заедно да вземат решения, вкл. засягащи живота в града и/или обявяването на война на друг полис.

Исус заимства този термин, за да опише какъв вид общност иска да изгради на Земята. Оставям на вас да решите доколко сме се отдалечили от същинското значение на поучаваното от Исус, а като цяло и от Божията вола за нашите общности.

Възстановяването на една функционална еклесия няма да е възможно без ясното разбиране на учението на Исус за силата на съгласието – в Матей 18:19.

Хора, които ще дойдат до място на съгласие, са именно тези, от които може да се очаква да извършат Божията воля на земята.

Първо, всеки трябва лично да е търсил и изследвал Истината на Бог, учението на Моисей и Исус. Само така човек може да изгради свои лични убеждения за Божиите неща. Хора, които не почитат Словото и остават невежи, рано или късно започват да създават проблеми, понеже не служат на Истината, за тях тя е само една от многото „истини“.

Второ, трябва всеки лично да е поел отговорност за собственото си духовно, емоционално, психическо, социално и икономическо положение, преди да може да влезе в пълноценно „съгласие“ с когото и да е, и за каквото и да е. Тези, които влизат във „взаимоотношения“ с други хора с цел са им „увиснат“ на врата, са подли, лукави и манипулатори.

Има много такива по църквите. Те са научили добре църковния жаргон, но в същността си са паразити, които търсят нищо неподозиращи „жертви“, най-често състрадателни личности.

Това включва и емоционалните и харизматичните „вампири“, не само хора, които са икономически зависими.

Трето, тук не става дума само за лични взаимоотношения, Исус говори за цяла една общност. В контекста на общност, всички трябва да приемат, да се ДОГОВОРЯТ и СЪГЛАСЯТ, че са свързани, понеже заедно вярват в еди-какви си неща, ще вършат еди-какви си дейности и ако възникнат проблеми, ще следват предписания от Исус протокол за разрешаване на конфликти или трудни ситуации. (Мат. 18:15-17)

Моят опит показва, че българите по принцип не са от най-лесните що се отнася до сформирането на общност – било то в България или извън нея. Хората са по-склонни да „ходят на църква“ отколкото да бъдат тяло, да бъдат самоорганизирана общност. Ако го направят, очакват общността (църквата) да е Бог, а не Бог да е Бог, и ако нещата не работят, хората изчезват по най-недостоен начин, вместо да погледнат проблема лице в лице и да положат нужните усилия за разрешаване, или за достойно приключване на ситуацията.

И понеже една християнска общност в безбожна страна като България е маргинализирана и няма социални последствия (особено протестантската), ако някой се държи безобразно спрямо такава общност, или към нейното ръководство, за него (или нея) няма никакви социални последствия.

Т.е. единственото нещо, което е фактор в това да задължава хората да се държат етично е СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА! А това е проблем, понеже колцина имат реално страх от Господ и мерят думите и действията си сякаш стоят пред Него и ще стоят пред Него в Деня Господен?

В резултат от всичко това, маса хора през годините са си позволявали да се държат безобразно – спрямо мен и спрямо църквата. Момента, в който на някой не му се получи „неговото нещо“ както той си го е представял, се почва държане не много различно от това на недоволен клиент…или разсърдено дете. Има разбира се и реални ситуации, но дори тогава хората вземат всичко толкова лично, толкова се засягат (основателно или не), че правят почти невъзможно отработването на ситуациите и постигането на примирения.

Ако трябваше да решавам бъдещата си въвлеченост в България въз основа на това доколко средностатистическият член на българска протестантска общност реално демонстрира нужните съзнателност, етика и последователност за това как да бъде част от общност, не би трябвало да се занимавам, или дори да опитвам да създавам и развивам общности (църкви) в тази култура!

Личният ми опит и ред обективни фактори категорично определят България като високо рискова среда, а културата на мислене и поведение като токсична: лукавостта е практически норма на поведение за много хора (мисленето на едно, а плануване на друго, вкл. в ущърб на ближния, с когото уж си „приятел“); много хора винаги намират за какво да се засягат, винаги се възприемат като жертви на някаква голяма несправедливост и извършена спрямо тях.

Предполагам ще има хора, които ще се засегнат и от гореказаното.

Но ситуацията е такава, че време за губене и лицемерстване нямаме.

Нямаме време хора, които отказват да израстнат и да надмогнат личните си драми – лесна обидчивост, инат, манипулативно налагане на религиозни фиксации и прочие порочни склонности – да правят всички останали заложници на тези свои драми. Време е тялото да е оздравее, да надрасне някои неща и да се придвижи напред в силата на съгласието в името на Господ Исус, в Когото твърдим, че вярваме и на Когото казваме, че служим!“

 

Вашият коментар тук

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s