Защо гласуването няма място в църква, чиято Глава е Исус?

Исус не управлява тялото (църквата, събранието) чрез гласуване (популярен вот). Този механизъм на самоуправление работи за обществото като цяло, но е неприложим за едно духовно тяло.

john-the-baptist-can-501c3-churches-preach-on-politics-sВече знаете, че смятам употребата на думата „църква“ в преводите на Писанията за грешка. Предстои моето изложение по темата. Но понеже това ще отнеме време, междувременно ще продължавам да ползвам термина за всеобщо улеснение.

Сега нека разгледаме въпроса за гласуването – като израз на самоуправление в един духовен дом.

1. Гласуването и самоуправлението в обществото.

Свободата е висша библейска ценност. Бог може да върши Своето дело и в състояние на тирания, но това не е Неговата съвършена воля.

Съвършената воля на Бог е хората да се самоуправляват на принципа на върховенство на закона.

Дванадесетте племена се самоуправлявяха по времето на периода, описан в книгата Съдии. Този период продължи за около 380 години.

За близо 4 века древен Израел оцеля и просъществува като теокрация, която почиваше на основата на семейства и племена – семейства от семейства. Нямаше цар, сам Бог беше такъв (теокрация). Имаше Закон (Тора), имаше шатър, олтар и свещеници. Имаше съдии и пророци. Но нямаше цар. Този период е най-свободният период от съществуването на древен Израел.

Законът беше даден, главите на семейства и главите на племена бяха отговорни народът да го спазва. Свещеници, пророци и съдии поучаваха и изобличаваха народа и по този начин го връщаха в Божия път, когато той се отклоняваше.

Функционално Бог беше Глава (авторитет, власт) на народа, а всеки мъж в неговия си дом и всеки глава на племе върху цялото племе.

Тази ера беше прототип на Ерата на Духа, когато Бог отново щеше директно да отвори достъпа до Себе Си и да бъде Цар – Глава на приелите вярата в Месия Исус.

Това ново Царство обаче нямаше да включва само Израел, а и всички народи – всеки, който приеме Исус за Изкупител и Месия (Господ).

Разликата между ерата на Съдиите и Ерата на Духа е, че в тази нова ера, на Духа, вярващите в Месия не са обособени като една нация с отделни граници помежду си, а са от всички народи и живеят сред всички народи.

Божията перфектна воля е всяко общество да Го познае и да е свободно, т.е. да приеме върховенството на закона. Република означава върховенство на закона и народовластие, а не диктатурата на даден човек или група от хора.

Напълно според Библията е вярващите да са в първите редици на хората, които настояват обществото да е свободно и самоуправляващо се.

Само хора, осъзнаващи идеите на свободата: върховенство на Закона и народовластието, могат да създават и развиват свободни общества. Само морални хора пък могат да са истински свободни. В този смисъл свободата в света зависи почти изцяло от хората и обществата, основани на юдео-християнските ценности и мироглед.

2. Самоуправлението в местната църква

Местната църква е самоорганизираща се и самоуправляваща се общност, в която всеки лично приема Исус за свой директен Глава, всяко семейство приема Божия ред за семейството (1 Кор. 11:3) също и цялата общност на ниво общност.

Отделният човек носи лична отговорност за своите избори и решения. Исус като Глава, избира и дава дарове на тялото – апостоли, пророци, учители, пастори и благовестители. Измежду тях три са управителните: апостол, пророк и учител, т.е. тези три поучават Словото. Исус постанови офиса на апостолата като основен офис. Всички останали дарове работят в помощ на апостолския офис и мисия, не обратното.

Исус не управлява тялото (църквата, събранието) чрез гласуване (популярен вот). Този механизъм на самоуправление работи за обществото като цяло, но е неприложим за едно духовно тяло.

Историята на протестантизма например показва, че всяко християнско движение, което е въвело гласуване, след време се е превърнало в либерално такова, вкл. конгрешани, методисти, лутерани, епископалната църква и други. Разбира се, че грешки могат да се допуснат от водачи, които Бог издига, но в някакъв момент спират да проповядват Истината на Бог. Исторически обаче много повече вреда е била нанесена с нахлуването на гласуването в различните традиционнни протестантски деноминации, отколкото случаите на апостоли и апостолски движения, кривнали от вярата.

Книгата Деяния, както и целият Нов Завет, ясно показват, че начинът на управление на едно местно тяло е чрез ръкополагане на зрели и доказали верността си към Исус и към Тялото хора (презвитери, стареи, зрели и верни хора), чрез приемане на Словото на Господ, приемане на директива от Духа и сработване в дейности, които служат на Божиите цели и нуждите на хората.

Деяния 16 глава е само един пример за това как Исус води като Глава. Той показа във видение на ап. Павел Своята воля, който пък сподели видението с останалите от екипа и след постигане на съгласие, всички заедно съработваха за осъществяване на видението.

Същото се отнася и за местните общества (Деяния 13 глава).

Апостол Павел получаваше Словото на Господа, пращаше го до различните общества и очакваше Божиите хора да го приемат и да растат в знанието за Бог. Никъде не виждаме хора да гласуват дали да бъдат четени посланията на ап. Павел, или не.

Виждаме Павел да дава инструкции на Тимотей как да бъдат организирани и менажирани събранията. Никой не гласуваше за това дали да бъдат приети тези инструкции.

Пророк Йоан говори Божията истина и изобличи Цар Ирод без да се допитва да неговите ученици или който и да е друг. Ако трябваше да гласуват учениците му, надали биха гласували за това да пострада. Такива решения не могат да бъдат взети с гласуване. Човек или хора, които служат на Истината, правят това движени от убеждения, а не по силата на нечии вот.

Църкви, съставени от хора без убеждения най-често клонят към гласуване. Църкви съставени от хора, които са събрани поради споделени убеждения, например за това, че Исус е Глава и Той води по начина описан в Новия Завет, ще вложат енергията си в търсенето на Бог и приемането на инструкции от Него, а не в гласуване и вътрешни политики.

Хора, които извличат усещане за значимост от гласуването, сигурно трябва да се включат в обществения процес, където съществуват и съответни механизми всеки да избира и да бъде избиран. Божият дом и апостолското дело не са мястото, където хората трябва да посрещат нуждите си да гласуват. Тези, които настояват за това да се „гласува“ в църквата, най-вероятно са загубили вярата, че Бог говори, че Исус реално е Глава и води чрез Духа Си.

Апостолска църква означава общество, което приема, че Исус води църквата чрез даването на авторитети (духовни власти), а не чрез избирането им от хората посредством гласуване.

Мъдър апостол обаче винаги ще търси активно да е отчетен пред външен авторитет, с цел избягване на обвинение в злоупотреба с духовна власт и с цел да се предпази от изпадане в крайности. Ап. Джон Кели казва: „Духовният авторитет има за цел да те препази от самия теб. Ти си твоя най-лош враг!“ Смятам, че това е вярно, но не са много хората, които мислят по този начин. На повечето от нас им отнема много години да се убедим в това колко паднала е нашата човешка природа, колко трудно е човек да ходи в интегритет (съвестност и почтенност) и как всеки има нужда от доверен авторитет пред който да може да сподели и изповяда нещата, които го изкушават и евентуално могат да го съборят. Затова има и толкова служители, както и вярващи, които не са в никакви позиции на влияние, които падат морално – поради гордост и независимост, смятайки, че могат сами да се опазят от греха.

Мъдри водачи също така ще работят за създаването не на среда на „чакане“ всичко да падне „отгоре“, а създаването на среда на колаборация. Отчасти знаем и отчасти пророкуваме. Всеки трябва да може да свидетелства за това, което Духа показва и разкрива. Всеки трябва да може да има свободата да поеме инициатива за развиване на дадена дейност от тялото и да привлече хора за нейното осъществяване. Само чрез колаборация, работещи заедно, можем да успеем. Това не значи, че всеки може или трябва да е в позиция да взема решения. Такъв „модел“ е практически невъзможен, нито е библейски. Развиване на дейност и служение (помагане) не означава непременно търсене на власт и контрол над събранието. Исус е този, който издига хора на които поверява развитието на тялото. Това е процес, който се развива чрез Св. Дух, а не по човешки начин.

Исус желае да даде на всяко местно тяло много и различни по вид „пастори“, които да служат на нуждите другите вярващи – да организират хората в малки общности, да ги насърчават и да помагат според Словото.

Много хора могат да служат на други според даровете, които Бог им е дал. Гласуване за това не е нужно. Нужна е зрялост и готовност човек да служи на другите, да помага и да работи в синхрон с изявената от Исус насока за развитие като цяло.

Георги Бакалов

Основател, Апостолска Реформирана Църква

Вашият коментар тук

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s