И пак за непротестиращите протестанти

IMG_0600Богословски, философски, литургично и културално, протестантизмът  е западно реформистко движение и феномен.

Българските протестанти обаче (в по-голямата си част), изглежда, че не познават добре нито западната история, нито богословския контекст, който обуславя раждането на протестантизма и неговия реформистки характер.

По този начин болшинството български протестанти са на „ничия земя“ културално, те са с неясен статут и себеосъзнаване в рамките на българския културен контекст.

Българският протестант (ако въобще осъзнава, че е такъв) не протестира. Той е учен от своите пастори (много от които също нямат самосъзнанието на протестанти, нито разбират произхода си), че неговата голяма цел в живота е да живее морално, да е добър човек. Което само по себе си е благородна житейска философия. Но това не е крайната цел и никога не е била. Не и за християните в ранните векове след Христос, не и за реформистките движения от средните векове, които се превръщат в основен двигател и фактор за това Европа да се превърне в люлка на съвременната свободна мисъл, икономика и общество като цяло.

Водачите на съвременното българско протестантство нямат за какво да протестират. Те са възпитавани от своите религиозни институции и водачи да са всичко друго, но не и дисруптивен глас в марша към погибел и самоунищожение, в който явно под строй върви днешна либерална, постхристиянска, анти-християнска, проислямстка, политически коректна левичарска Европа.

Защо от реформистки личности, днешните протестанти са се превърнали в непротестиращи за каквото и да било конформисти?

Първо, самите някогашни западни  реформисти са забравили своите исторически корени и са се превърнали в политически коректни конформисти. До преди няколко века западни империи са водили войни заради това кой как тълкува дадени библейски доктрини. Днес това е немислимо. Пост (и анти)- християнска Европа е секуларна, презираща и непознаваща (самата тя) духовното си наследство и фуднамент.

Това означава (заедно с многото други неща), че протестанти от Източна Европа обучени в повечето от съвремените западни религиозни институции през последните 20-30 годни, са най-вероятно възпитани в същия дух и манталитет на конформизъм. Най-много да знаят имената на двама-трима западни реформатори от 16 век, и най-вероятно не познават задълбочено делото им, нито са чели трудовете им.

За днешните български протестанти всяко реформистко нещо е някъде в музея на миналото. За повечето днешни конформисти историята започва и завършва…със самите тях!

Такива хора няма как да не възпитат, самите те, цяло едно поколение послушни църковни членове-конформисти. Повечето от останалите дори не осъзнават какво се случва.

Вече 27 години „пастори“, бивши ДС ченгета и пастори-конформисти оформят манталитета на българското непротестиращо протестантство.

Крайния резултат е днешното състояние на гореописаната част от българския народ. Според статистиките това са едно между 50 и 100 хиляди души. Като се отчетат заминалите извън България, най-вероятно вече става дума за не повече от 35-70 хиляди.

От тях най-много 10% сигурно четат книги на духовна тематика (тиражът на повечето книги на християнска тематика е между 1-3 хил.) Т.е. говорим за едно най-много 3-5 хиляди български протестанти (това е много оптимистична сметка), които потенциално биха могли да приемат някакви реформистки идеи и план за действие, да излязат от режима на конформизъм, да станат фактор за промяна в националната култура и да дадат по-добра основа на следващото поколение от това, което е било дадено на тях.

Ето, чертата е теглена. Казвам това след години наблюдение и изучаване на темата – в исторически план и към днешна дата. Ще продължавам да тегля тази черта отново и отново. Ако изводите ми са грешни, нека някой от конформистите ги обори с по-добри аргументи. Но надали. Апаратчиците на днешните религиозни институции – малки и големи, са твърде заети да разказват сълзливи истории пред западни (вече и източни) донори, за да могат да откликнат на едно такова предизвикателство, особено ако то е отправено от някой, който е извън техните системи и клики.

Това означава, че този мой апел (както и повечето ми послания) е насочен към една сравнително малка група от хора. Но големите промени, както ни учи историята, често започват с малки групи от хора.

Правилните хора!

Георги Бакалов

 

 

Advertisements

Вашият коментар тук

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s