Никога на колене! Реакция по повод ислямските атаки в Брюксел

Мъж изразява скръбта си в Брюксел след атентатите от 22 март. Снимка: christianpost.comИма едно нещо, което би трябвало всички свободолюбиви хора, особено европейците, да кажат по-ясно от всякога – на себе си, едни на други и на целия свят: ние никога няма да преклоним колене пред ислямския джихад!

Но заедно с това, време е да дойде яснота за конфликта, който тормози и държи в страх и несигурност милиони нормални хора в свободния свят.

Възможно е много хора да кажат, че в такива ситуации трябва да реагираме “разумно” и “балансирано”. Съгласен съм. Баланс трябва да има, но какво всъщност означава това?

Първо и преди всичко, нека да кажа следното: време е за всички българи да погледнат исляма в една по-цялостна историческа и глобална переспектива, а не само в контекста на нашата национална история. А това няма как да стане без да имаме достъп до различни източници на историческа информация. А така информация на български е много оскъдна, ако въобще я има. Затова трябва да се облягаме на чужди автори, изследователи и източници, които са доказали себе си като достоверни такива във времето. Кои са легитимните изследователи и кои са пропагандатори е друг въпрос.

Лично аз не съм професионален историк или изследовател. Но от години изследвам темата като служител въвлечен в проповядването на Евангелието в страни и култури, в които Исляма е бил и продължава да е важен фактор. Що се отнася за мен лично, за мен това е въпрос на дълг да бъда добре информиран по тези въпроси, не само на обща култура или интерес.

А сега конкретно по темата и без повече въведения, предлагам следните насоки за размисъл:

1. Балансирано отношение към конфликта с Исляма не означава да си затваряме очите за реалностите на проблема.

Много хора имат грешната идея, че ако само оставим тези хора на мира, те ще са доволни. Рационално мислещите смятат, че всички други са рационални, включително джихадистите.
За нерелигиозните “западняци” балансирано отношение означава да чуем страната на всеки и да се опитаме да постигнем някакво разбиране. Те просто си затварят очите за същността на проблема. А именно: джихадистите не са водени от рационално мислене. Те са фанатизирани психопати – убийци. Буквално зомбирани хора, които искат едно основно нещо, да подчинят западната цивилизация, и от там и целия свят, на своята идеология. Балансирано в този случай, би било приемането на този факт и вземането на решения, основани на реалностите на деня.

2. Миналите векове от ислямска история разкриват един и същи модел на поведение.

Това, което виждаме днес ни шокира, поради способността на медиите да предадат образи – снимки и видео, в реално време, по целия свят. Но обезглавявания и масови убийства са били част от ислямското насилие, без което Ислямът никога не би могъл да се разпространи по света, както и комунизмът.

Ето нещо, което повечето хора не осъзнават. За първите 13 години, след като приема своите “откровения”, Мохамед проповядва по улиците на Мека. Изследователи твърдят, че около 100 души, основно членове на неговото семейство, са единствените, които са го последвали за това време.

Този период е познат като “Ислямът от Мека”. След това (през 622 г. сл. Хр.) Мохамед се премества в Медина и за следващите 10 години практикува и проповядва Исляма от Медина – пълен с насилие. В този период Мохамед покорява градове и села. След като пуска меча в действие, армията му бързо нараства до над 10 000 и той основава първата“ислямскадържава“. (http://www.danielpipes.org/comments/59595)

От тогава насам, вече за векове, ислямската история разкрива едно и също повтарящо се поведение – превземане, покоряване и експлоатиране на “неверниците”, или превръщането им в мюсюлмани. Физическото избиване на определен процент от хора, с цел подчиняването на останалите, е същият механизъм, който комунизма използва.

Когато проф. Марк Габриел, преподавател по ислямска история в най-влиятелният ислямски университет в света, започва да говори на студентите си за връзката и ролята на насилието в процеса на разпространението на Исляма през вековете, той бива изгонен от поста си, а по-късно се налага да избяга от Египет под заплаха за живота си. Той е автор на книгата “Умът на един ислямски терорист”, която беше преведена и издадена по мое ръководство от издателска къща Мемра и днес е един от най-качествените източници на българския пазар по тези въпроси. Книгата може да бъде поръчана от различни книжарници в България, ето един от линковете тук.

3. Политическата класа в Европа е корумпирана

Днешните европейски политици са в голяма степен (не всички, разбира се), изкуствено създадени персонажи, които нито разбират, нито работят в интерес на свободата – политическа, икономическа или религиозна. Затова те не знаят какво да правят с ислямските терористи. Те никога не са били подготвяни как да се справят с реални проблеми. Настоящите политици са добри основно в това да правят политически кампании, да вегетират в общественото пространство и да живеят в паралелната си реалност. Но сега балонът се пука и тези жалки подобия на обществено ангажирани личности, които би трябвало да представляват своите избиратели, действат неадекватно. Техният отговор е да се снишат, да направят каквото могат, за да се избегне конфликтът, вкл. да пуснат повече “бежанци”, само и само да направят сделка с чалматите страшилища на Ислямска държава. Това е тотално губеща стратегия. Категоричният им отговор би трябвало да е: “Никога не колене пред джихадистите!”, но само смели хора могат да кажат това.

5. Европа е духовно неадекватна

Съжалявам да го кажа, но на базата на моите наблюдения и личен опит, моето заключение след 25 години активна въвлеченост в проповядването на Евангелието и взаимодействие с религиозните институции и деноминации е, че голяма част от духовенството на Европа днес е неадкватно.

Клира сякаш служи основно не на Исус Христос, Който е Истината, Пътят и Животът, а на свои странни, хуманистични или религиозни идеи и дневен ред.

Християнството дори не е контра-сила спрямо ислямизацията в настоящия момент, понеже самата западна култира е компрометирала християнството, осмяла го е, завряла го е в ъгъла на културните реликви и не вижда в него никаква сила. Освен може би частична културална идентификация. Духовенството е приело тази присъда, рядко се бунтува срещу отредения му статут на музеен експонат и ангажира вярващите само като форма на бягство от действителността. Липсват християнски апологети, които да защитят вярата ни достойно в публичното пространство, в университетските аули, в медиите и в църквите ни. В резултат на това, за повечето европейци христиняството е само куп ритуали, мистични традиции или символика – всичко друго, но не и мироглед, убеждения, начин на живот и духовна сила.

Не само това, но реформаторските гласове, които дръзнат да “вдигнат полите” на корумпираната църква, често биват заклеймени и дискредитирани като “крайни”. По този начин деноминационните елити си осигуряват безпроблемното съществуването и формите на своето институционално християнство, предлагащо абстракции и несвързано нито с битието на хорат, нито с актуалните теми на обществото днес.

Светският хуманизъм няма да може да се противопостави на ислямската инвазия в Европа. Безгръбначните политици скоро няма да вземат решения, които само силни лидери могат да вземат. Религиозни функционери няма скоро да започнат да действат като реформатори и да мобилизират духовно пост-християнска Европа.

Промяната и повратът в това състояние ще дойде тогава, когато мъже и жени, които служат на Бог, а не на себе си или на религиозните системи, приемат вярно словото на Господа, прокламират го ясно, и народът, хората – откликнат и го приемат.

Трябва да вземем решение, всеки един от нас, че никога няма да преклоним коляно пред ислямизацията, че няма да продължаваме да позволяваме на самозабравили се политици да злоупотребяват с политическата система, че няма да останем невежи относно казусите на деня, че всеки един от нас ще се върне към личната си духовна отговорност и призив пред Бог. Трябва да се задвижим в ново единство – в покаяние пред Бог, в смирение пред Него и ревност заради Него. Трябва да подкрепим реформистките водачи, групи и движения, които Бог може да издигне и от “камъните”, ако и когато Го вземем насериозно и извикаме към Него за помощ!

“…и ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” 2 Лет. 7:14

Бог да има милост за пострадалите от Брюксел, за техните семейства, както и за Белгия и Европа като цяло!

Георги Бакалов
Обединяващ апостол
Апостолска Реформирана Църква

Advertisements

Вашият коментар тук

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s