Сбърканата икономическа църковна система и какво трябва да се промени

Причината да пиша тези редове е понеже мисля за бъдещето на Божието дело в България.

Държавата няма да е тази, която ще просвети народа библейски.

Мултинационалните корпорациите няма да го направят.

Няма на кой друг да се облегнем и да чакаме да “оправи” нещата. Каквото ние направим, това ще е.

И въпреки, че не живея постоянно в България, живея с мисълта за достигането на народа ни с Евангелието, моля се за това и действам за създаването на нови възможности за достигането на хора (не по традиционните начини).

Един важен аспект на Божието дело е начинът по който то се издържа и развива.

Има няколко страни в това уравнение и каквото ще да е Божието решение на този проблем, то трябва да е добро и работещо добре за всички тях:

  • водачите, чиято отговорност е да основават и развиват църкви и дейности
  • хората, които жертват и дават, за да могат да се извършват тези дейности
  • обществото, което трябва да разпознае в начина по който функционираме нещо добро и различно от този свят

Ако системата е лоша и обрича водачите на бедност, няма да има добри, умни и способни християнски водачи в България. Повечето ще изберат да се погрижат за себе си и семействата си, ако са умни, предприемчиви и работливи.

Ако хората не виждат добре функционираща система, която позволява на водачите да са добре, но не и за сметка на развиването на самите дейности, които осмислят съществуването на тези общности, ще се деморализират и няма да поддържат делото.

Ако света не види добре работещи системи, няма как да чуят това, което представяме за Божия мъдрост, докато в същото време проповедниците са или бедни, или демонстративно богати, църквите не вършат делото на Бог и на обществото не се помага.

Но кой знае, може би само аз мисля за тези неща, а всъщност всички са много хепи, църквите са супер добре функциониращи и вършещи всичко много добре и обществото наистина е впечатлени и готово да приеме това, което искаме да му кажем.

Ако е така, моля някой да ме осведоми да не ви мисля и да си гледам живота.

МОИТЕ И НАШИТЕ НАЧАЛА
Когато започнах да проповядвам, работех по специалността си като клиничен лаборант и не виждах никакъв проблем с това докато работя да съм и пастор. Не знаех какво ще правя занапред, но знаех вече, че няма да следвам медицина, както ми бяха втълпявали родителите ми, че трябва, бях казал и на тях, но не знаех какво ще правя в по-дългосрочен план.

В библейското училище, което завърших не се говореше за такива неща. Сигурно бяха решили, че са твърде лични решения, които всеки трябва да вземе за себе си.

В края на краищата, вземайки предвид, че църквата нарасна от една шепа хора до няколко стотин само за 2-3 години, взех решение да поема риска да ръководя църквата и това да ми “работата”.

В ретроспекция, ако някой си направи труда да изследва темата, до ден днешен църква Истина от Сион остава може би най-бързо порасналата софийска църква в историята на БГ след 89та – от новосформираните църкви след 89та.

Горе долу когато започнахме през май 90та бяхме около 30 души, до края на 90та бяхме 70, през 91ва взехме ново помещение, което събираше около 200 души, което също се напълни, през 92ра започнахме да се събираме в зала ВИАС и до 93та пролетта залата се пълнеше – 800 места. След това взехме зала Сливница, построихме и балкон за 200 души, взехме 800 стола, и тази зала също се пълнеше неделите.

Не ми е известно някоя от другите църкви, които бяха основани по същото време някога да преживя такъв растеж. Обяснението на софийските и по принцип пасторите в България по онова време беше, че в тази дейност били наливани много пари от приятелите ни от Швеция. Мда. Сигурно затова живеех със семейството си в апартамента на родителите ми, а след това в двустайни панелки за години. Понеже бяхме толкова богати!

Пълна лъжа! Като цяло шведите бяха много зле с парите. Гледаха да дават само за неща, които те могат да контролират. Например, създадоха тяхна си организация, за да дадат пари за закупуване на видеозаписващи устройства. Почти всичко значимо като покупки си беше от доходите на църквата.

Аз мразех идеята да искам пари на някакви важни чичковци от Запад за каквото и да е, понеже видях какво правеха с хората и църквите, които спонсорираха. Такива “пастори”, и до днес някои от тях подвизаващи се на софийската сцена, се превръщаха в послушници, които изпълняваха желанията на дарителите от Запад, щракаха с фотоапаратите и така ставаха някакви странни (и гнусни за мен) брокери на помощи, връзки, влияние или нещо подобно.

Цялата тази слузеста система ми беше изключително противна и от рано реших да не ставам част от такива схеми.

Реших да правя точно на обратно от това, което правят “пасторите” играчи:

  • плащах си сам билетите за пътувания по разни конференции
  • Когато дойдеха гост-проповедници, поемахме разходите им (след 93та понеже в първите години нямахме възможност за това).
  • Още през 93та когато Улф Екман проповядва в Истина от Сион, събрахме дарение да го благословим. Той каза, че никоя църква в Русия или Източна Европа не е правила такова нещо до тогава. След 95-96та започнахме редовно да поемаме частично или цялостно билети за пътувания на гости, които каним, да ги настаняваме в добри хотели, да ги храним в добри ресторанти и да ги пращаме обратно у дома с дарение. Мога да ви кажа, че почти 100% от гостите ни бяха шокирани от начина по който бяха посрещани и третирани. Това продължи за години, вкл. по време на големи конференции, които организираме в периода след 2000 година.

Нищо от това не ми беше “преподавано” в библейско училище. Просто наблюдавах, слушах и се учех от опити и грешки (най-скъпия начин да се учих. По добре е да се учиш от грешките на други).

Когато започнах да пътувам интернационално, се сблъсках с бедностното мислене на много църкви и служения. Бедностното (или бедняшкото) мислене не е проблем само на църкви в бедните страни. Много богати църкви в богати страни също страдат от този синдром. Всичко зависи от “първия капитан”. Ако основателят има такъв проблем, това ще просмуче ДНКто на хората и общностите, които той основава или води.

МОИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИЯ СЛЕД ДЕСЕТИЛЕТИЯ КАТО УЧАСТНИК И НАБЛЮДАТЕЛ ОТ ПЪРВА РЪКА

Като цяло християнския свят по моя днешна преценка е абсолютна аматьорщина що се отнася до начина по който биват управлявани създадените от нас организации, как биват финансирани дейностите ни, как биват обучени “кадрите” ни (бъдещите водачи), как се позиционираме в обществото, как въобще възприемаме себе си и се държим в света.

Т. нар. Библейски училища и семинарии са в много (повечето?) случаи ръководени от хора без какъвто и да е мениджмънт опит в “реалния свят”. Това създава огромни проблеми. Младите не биват учени добре, а те повтарят стари грешки отново и отново.

Повечето проповедници, дори най-добрите на сцената, са лоши мениджъри. Това е понеже 1) на мениджмънта по принцип се гледа с презрение и 2) понеже повечето проповедници нямат реален опит в живота.

Забелязал съм, че водачите с които се разбирам най-добре са хора, които имат опит или като собственици на малък бизнес, или имат някакъв професионален опит в корпкративния свят където всичко се свежда до полици, процес и мениджмънт.

В църковния свят “духовните” неща са молитва и проповядване например, а управлението (мениджмънта) на време, пари, хора и ресурси, спадат в категорията “плътски” или “светски” неща. Тази категоризация разбира се е измислена от кой мислите? От проповедници, които не са живяли в реалния свят. Не са създали никога не малък, ами дори и микро-бизнес. Не са били успешни като професионалисти в дадена сфера. С други думи, това да хора заблудили се и заблуждаващи другите относно това какво въобще означава да си духовен, да вършиш нещо духовно, какво означава дори “служение”.

КОГАТО ПРИКЛЮЧИХ С ЦЪРКОВНИЯ СВЯТ

Помня някъде трябва да е било 2008 година осъзнах, че това не може да е за което Бог ме е призвал, да ходя от църква на църква, да проповядвам и от тази “система” и този сбъркан християнски свят да зависи хлябът ми на масата.

Чел съм повече книги и истории за велики мъже на Бог, които живеели с вяра и били постигнали еди какво си; точно в деня, в който трябвало да направят еди какво си плащане, непознат човек им давал еди какви си пари и т.н.

Имам дори много подобни истории на свръхестествено снабдяване. Но моля да ме разберете – това не е принцип в Библията – това са изключенията!

Взех решение и започнах малък бизнес. Натрупах опит, който по-късно ми беше нужен да започна в една от водещите IT фирми в Минеаполис. Почти нищо от опита ми в църковния свят не ми е било от полза в моята професионална кариера и в бизнес. Точно обратното – трябваше да изкореня ред лоши навици, за да се адаптирам и да съм успешен.

Беше процес, който започна преди години но днес е факт – нямам нужда да проповядвам в каквито и да е църкви, ако служа, мога да избера дали, къде и с кого да си имам вземане-даване що се отнася до проекти на служението. Повечето проповедници са оплетени във всякакви зависимости от хора, които може дори да са им антипатични, но нали са им поддръжници, усмихват се мазно и правят каквото трябва да правят.

Аз избрах да съм свободен от зависимости, да мога да си избирам приятелите и като ще се усмихвам на някой, който поддържа проект на служението, да знае, че съм искрен и не съм зависим. За всичко това човек трябва да плати цена и аз избрах да я платя! Затова мога да си позволя да адресирам тези трудни казуси.

БОГ НЕ Е МАГЬОСНИК!

Основните икономически приниципи, които чрез които трябва да градим живота си, бизнесите си, кариерите си, църквите си и държавите си, не се базират на “магическо” мислене.

Бог не е магьосник и всеки, който пробутва “магическо” мислене е в най-добрия случай некомпетентен, в най-лошия злонамерен използвач на хора.

От време на време хора ми пращат проповедите на този или онзи български проповедник и ме питат какво мисля. Не е моя работя да съдя затова рядко критикувам колко бил зле еди кой си, особено по име. Но принципни неща според мен трябва да бъдат адресирани.

  1. Трябва моментално да спрат инфантилните (най-често в харизматичните църкви) говорения за “просперитет” и как ако си бил дадял еди какво си, щял си да забогатееш!
  2. Проповедниците, които не са отчетни пред никой за нищо, и водят луксозен начин на живот изразен в демонстративното трупане на богатства, скъпи дрехи, часовници и коли, трябва да се самосезират моментално и да престанат с това неетично поведение!
  3. Водачите, които вече осъзнават всички тези проблеми, които описвам, и могат да предложат добри практики, трябва да започнат да ги прилагат и да учат на тях.
  4. Промяна на културата – това е, което трябва да се случи! Култура на скромност, пестеливост, прагматизъм, професионализъм в управлението, трябва да замени инфантилното и демонстративно поведение на водачи, които не са и водачи, а само добре говорещи оратори.

Ще спра дотук. Ако получа някаква обратна връзка, има още какво да кажа. Ако темата е безинтересна на хората, нямам време да губя и ще оставя нещата на този етап до тук.

One thought on “Сбърканата икономическа църковна система и какво трябва да се промени

  1. Напълно съм съгласна с написаното! Подкрепям пастори, които не са зависими от хора и имат професия!

Leave a Reply to Людмила Колева Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *