“Людете, които седяха в тъмнина видяха голяма светлина и на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина”. ‭Матей‬ ‭4:16‬

България няма нужда от още една “църква”. Балканите нямат нужда от още една “църква”. Европа няма нужда от нови “църкви”. Света няма нужда от повече “църкви”.

Голямата нужда на света днес е нуждата от голяма светлина.

Исус дойде да донесе на Израел голяма светлина. Това беше предсказано от пророк Исая 800 години преди да се появи Обещаният!

Когато Исус се появи на историческата сцена, Израел имаше своите религиозни институции.

Храмът в Ерусалим, граден за 46 години от Ирод, беше грандиозен проект, имащ за цел да спечели благоволението на религиозната институция на първосвещенника и произхождащата от него свещенническа класа.

“Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?” Йоан‬ ‭2:20‬‬

Осигурявайки си подкрепата на първосвещенника и свещеничеството, Ирод знаеше, че си осигурява социална стабилност. Евреите получаваха това, което е най-важно за тях, а той получаваше това, което беше най-важно за него: властта, непредизвикана от съпротива срещу Римската империя.

Единствените проблеми за Ирод биха могли да възникнат от Зелотите, за които беше по-важна националната свобода от храмовите празненства.

Тази сложна обстановка пророка описва като като състояние на “мрачна сянка” – бляскав храм, но неносещ духовна светлина.

Исус никога не потърси одобрението на религиозните власти и авторитети по негово време. Нито го получи. Всъщност, основно те бяха, които съзряха в него заплаха и конкуренция. Самораслия равин от Назарет, който се занимаваше с лечителство и изгонване на демони от хората. Дърводелецът, който вдъхваше доверие и спечелваше сърцата както с това, което казваше и начина по който го казваше, така и с това, което не говореше и не вършеше.

Като символ на смирение, Исус прие потапяне във вода от своя братовчед Йоан, и така демонстративно се разграничи от официалните религиозни авторитети и система.

Изучил древната Тора, законът на Моисей, историята на Израел и пророците, Той говореше с власт, която извличаше от Писанията, а не от одобрението на Синедриона (авторитетна религиозна институция в онези дни).

Другата важна институция по онова време беше синагогата, първоначално възникнала след просветителското движение водещо началото си от свещенника Ездра.

Мрачната сянка обаче не можеше да бъде разсеяна нито от храма, нито от синагогите.

България и дори може да се каже християнският свят днес като цяло, може да се каже, че живее в мрачната сянка на твърде много неща.

• Безбожие (безразличие към християнското наследство, мисъл, вяра, мироглед, култура и принципи на живот).
• Комунизъм (носталгия по комунистическото минало и отказ към пълно скъсване с миналото и пречистването на страната от остатъчните форми на тоталитаризма. Напротив, Ренесанс и реставрация на културата и духа на комунизма).
• Псевдо-национализъм (безсрамното обвързване на патриотичните чувства на хората с комунистическата идеология и култура).
• Путинизъм (възхищение и готовност за влизане в съюз с един от най-опасните реставратори на съветизма като култура и дух).
• Материализъм – болезнено преследване на успех и материално благосъстояние.
• Склонност към окулта, сексуалното произволие и стил на живот повлиян от културата на дрогиране и злоупотреба с алкохола.
• Корупция на всички нива – пословична липса на законност на всякакви нива. Културата на корупция е вече начин на живот.
• Провал на религиозните институции.

България живее в мрачната сянка на всички тези и други злини. Религиозните институции не са източник на промяна, поне не за последните близо 30 години на относителна религиозна свобода.

Ето затова България и света нямат нужда от още една “църква”!

Това, което сме наричали “църква” и което сме правили вече за толкова години – явно не работи. Ефекта от днешното християнство по никакъв начин не може да бъде оприличен на Голяма Светлина.

Голямата Светлина, която е Исус Христос, ако можеше да изгрее чрез дейността на религиозните институции и организации, до сега да беше станало.

Вместо това сме свидетели на пълното вглъбяване на т. нар. “висш клир” в неговото собствено съществуване свеждащо се до усвояването на имоти, активи и сектори от религиозната икономика. Не само това, но по думите на един почтен православен свещенник и съпругата му, които с болка споделиха тяхната лична история с мен преди едва два месеца, висшия клир вече дори парадира с хомосексуалния стил на живот и развратност.

Официалната протестантската църква отказа да заеме ясна позиция срещу изобличените пастори-агенти ръководили църкви и деноминации вече за години и така изписа “Ихавод” и върху своя храм. Много от нейните млади хора са или вглъбени във вътрешната си църковна субкултира и все още бленуват за това как ще дойде някой велик проповедник, който ще направи поредната евангелизация, която ще обърне България.

Повечето хора и в културата като цяло, не чуват много за дейности на католическата църква в България, които да са актуални за ежедневието на хората.

Това не е отрицание на заслугите на обикновенни хора от различните конфесии, или дори служители, които са жертвали за години с цел да донесат духовната светлина на Исус до това поколение. Не съм черноглед и съм благодарен за усилията както на български църкви и техните помощни организации, така и на чужди такива, които скромно и без много шум са давали своя принос във възстановяването на народа ни след опостушителните 45 години комунизъм.

И въпреки това, колцина биха оспорили факта, че България все още не е видяла голямата светлина, която видяха хората, до които отиде Исус, когато беше активиран в неговото служение?

Напротив, днес сме стигнали до там, че мигранти и хора от всякакви други нации носят учения като Исляма и други демонични религии и окулт, които допълнително унищожават християнското свидетелство в нацията.

Лутаме се в мрака и ако не беше за неколцината светещи отделни личности, и неколцината организации и движения, вкл. отделни личности от различните църкви и конфесии, земята ни наистина може да се каже, че е все още земята на “люде, които седят в тъмнина”.

Време е! Не за нови “църкви”, а за Голямата Светлина на Исус да прониже мрака – който има уши да слуша, нека чуе това слово! Който е вързан в горчива завист, няма да чуе и ще хули! (Деяния 8:23)

Голяма светлина проби пелената от мрак, в която се бе изгубил и Савел, който стана Павел! Днес имаме нужда от това да видим ето такива обръщения, изцеления и освобождения – неоспорими, реални и трансформиращи!

“И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.” Деяния‬ ‭9:3‬‬